Probitia Kamak, Beronovo, Bulgaria

The “Probitia Kamak” (Pierced Stone) near Beronovo village, Bulgaria, is declared as a “natural rock formation of limestone”, but the images on it defined this rock formation as a sanctuary of Horus, a falcon-headed God. The images described promptly the ritual about the birth of Thoth in the past and much more. Indisputably it was built by the masters and the priests of the Egyptian ruler Hatshepsut Maatkara.
 

 

 


Пробитият камък край Бероново

Село Бероново е в Бургаска област на 12 км северно от Сунгурларе. Според EKATTE: 03959 надморската му височина варира между 300 - 499 м. Разположено е в поречието на река Луда Камчия. Понастоящем тел. код на селото е 05572, а номерата на абонатите са четирицифрени.
До 1934 г. се е казвало Исуплии, но по предложение на котленския учител Стоян Ноков същата година селото е преименувано на Бероново, на именития ни учен-енциклопедист и будител д-р Петър Берон. Знае се, че Петър Хаджи Берович, каквото е истинското му име, се ражда в каруца на пътя до селото. Сред съвременниците ни е известен най-вече като автор на „Рибния буквар”.
Забележителности за селото са природните дадености на Стара планина, река Луда Камчия и дъговият мост, лековитият минерален извор, известен вече като Джиновска чешма, местността Юрутлука, където е открито старинно селище и „Пробитият камък”.

 
Пробитият камък е обявен за природна забележителност със Заповед No.4051 от 29.12.1973 г., бр. 29/1974 на Държавен вестник.

 
Посетихме обекта на 24  април 2015 г. за  да го изследваме и както предполагахме, се убедихме, че Пробитият камък е повече археологическа забележителност, отколкото природна. Изображенията открити върху него го определят като произведение на изкуството и светилище на Хорус, като го датират към 1480 г. пр. н. ера. Създаден е от жреците и ваятелите на египетската владетелка Хатшепсут Мааткара, превъплъщавала се в богинята Баст (Бастет). Ритуалната погребална лодка изрисувана върху камъка е специфична с извивките и главите на антилопата Орикс на носа и кърмата и е характерна точно за 18-а династия на Новото царство, времето на Мааткара.
Изображенията са виртуозни. Според египтолозите, най-добрите ваятели са били тези на некрополи, а техен патрон бил ястребът Сокар, бога на мъртвите. Предполагаме, че е дело на такива майстори. Във филма показваме едва няколко процента от изображенията върху камъка. Ваятелите са имали завидни познания за морската фауна и корабите по онова време.
Отделно от погребалната лодка се натъкнахме на изображение на кораб, което не успяхме да покажем във филма. Не показваме и изображението на Собек, бога на крокодилите, както и редица други изображения на божества, хора и животни.
Показваме ритуала за раждането на богТот. Описанието му срещаме за пръв път.
Според изображението върху камъка „Раждането на Тот” се отбелязвало чрез ритуал, на който с бял мъж, преобразен като Хорус (с маска на Сокол) флиртуват жени. Главното лице сред тях е жена преобразена като богинята Хатор – според легендата съпруга на Хорус. Някои от подгласничките на Хатор са с ясно изразени африканоидни черти. Най-малко една от фигурите обсипващи с ласки Хорус можем да определим като представител на шимпанзетата Бонобо, определяни в животинската йерархия по интелект и визия като най-близки до човека. При ритуала флиртът явно бил достатъчно реален за да се постигне превъзбуждането на „Хорус”. Към това навеждат дори израженията по лицата на участниците в празника, изобразени неподправено от древния ваятел върху каменната гъба.
„След зачатието Хатор ражда яйце, от което се излюпва малкият Тот”. Бог Тот - господарят на времето, бог на езика, писмеността и алхимията, отговарящ за преодоляване на недоразуменията и противоречията както между хората, така и сред боговете - се изобразява върху скалните ни светилища като примат или скален ибис.
Празникът преминавал с много веселие, закачки, танци и гощавка с агнешки курбан и вино. Вероятно е съвпадал с днешния Гергьовден, като на него се чествали победата на богинята Бастет над змията Апеп (бога на разрушението) и раждането на Тот. Ритуалът носел веселие и помагал на младите да се сдобият със здраво и умно потомство.

Отзвуци на ритуала, макар и бледи се запазили до преди няколко десетилетия, а понастоящем за съжаление, дори споменът за тях започва да избледнява.
Около 1960 г. селянин на Бероново взривил камъка и отнесъл отломките от него за да си направи стълбище на къщата. Трудно е да разберем мотивите и постъпката му при толкова камъни по брега на Луда Камчия. Името му не щем да споменем. Щетата нанесена на културно-историческото ни и етнографско наследство е огромна и непоправима. Въпреки усилията ни не успяхме да се сдобием със снимка, която да ни даде поне някаква представа, как е изглеждал преди осакатяването му. Предполагаме, че камъкът като цяло е изобразявал сокол - символ на бог Хорус и е унищожена опашната му част. Като основна триада във фокуса на изображенията са божествата Хатор (майка) –Хорус (баща) –Тот (син).
Ако трябва да сравним ключовите характеристики на бог Тот и енциклопедичните познания и будителски принос на

д-р Петър Берон, ще открием сериозно сходство. Прилика има дори във физическата им кончина, ако приемем забравата на древноегипетския език като физическа кончина на Тот. „Тот загива” след втората поява на питона Апеп. Петър Берон е открит удушен в имението си до Крайова, Румъния, на 21 март 1871 г. или на астрологичната Нова година в началото на втория цикъл на „Пункта Гама – точката на живота” при ключ - зодиакален знак = 6 години от живота, или 5 градуса от дължината на окръжността на хороскопа (условно еклиптиката) = 1 година от живота, разглеждано от началото на зодията Овен, назад през Риби. Със сигурност родителите на д-р Петър Берон са знаели достатъчно за смисъла и предназначението на Пробития камък. Загадка остава, дали древните не са предсказали раждането му на това място и преднамерено да са създали светилището!? Едва ли бероновци биха могли да си пожелаят по значимо и уместно име от това!
Пробитият камък край Бероново крие и други мистерии, провокира въпроси.
Несъмнено, като светилище на Хорус, чиито символ е сокола, има отношение към името на град Сунгурларе.
Това, което не казваме в статията, може да видите във филма.
Приятни емоции и бъдете здрави!

 

Никола Николов

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back