Aytos, “The three brothers” and “Kazanite”

 

The movie presents the legends about Aytos, Bulgaria, and its landmarks “The three brothers”, “Kazanite” and “Genger”. The Three Brothers rock formations are north of the town. The three rocks resemble three giants, who the people likened to fighters for and defenders of the oppressed. The legend says that during the day they fought great battles with the enemy and each evening they came home to rest and turned into three rocks. . The cliffs upon which they walked sank under their heavy steps and left large indentations, as wide and deep as cauldrons, named Kazanite. The film reveals for the first time the meaning of legends and even more, but you have to see that.

 


АЙТОС - легенди и история

 

Айтос е разположен на мястото, където е имало селище от неолитната епоха , тракийско селище и крепости от античната епоха - Аквилея и Аетос. Последната крепост е съществувала и през Средновековието.

Находки от различните епохи могат да се видят в музейната сбирка.

На четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място.

 

Според легендата селището е основано от Аетос - ученик и последовател на Орфей.

Тази легенда се е предавала от поколение на поколение и е добре позната сред жителите на града.

Аетос бил син на Калидас - жрец в храма на Залмоксис в Месемврия, днешния Несебър. Баща му го пратил да се учи на музикално изкуство при Орфей. Обучението му продължило няколко години. След убийството на Орфей (счита се, че известният поет, музикант и философ е живял около 1400 г. пр. н. ера) Аетос се завърнал в Месемврия, но заварил града опожарен, в руини. Голяма част от населението му загинало при вражеското нападение, а други побягнали на запад. Той също тръгнал на запад, но уморен задрямал при днешните Бургаски минерални бани. В древността изворите се стопанисвали от трите нимфи целителки, за които има отделна легенда. На това място му се присънил Орфей, който му поръчал да продължи да върви на запад и като намери хълма с веригата за закотвяне на кораби, познатия ни днес с крепостните руини хълм "Хисаря", ще срещне свои сънародници и там да основе град. Така и станало. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна или бронзова статуя на Аетос със златната лира на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря", които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. Предполага се, че някъде в тях и досега лежи тази статуя.

 

През 60-те години на ХХ век при строителни работи е разкрит наистина вход към голям тунел, но не е изследван, а с цел обезопасяване на мястото, скоро след това е закрит. Според жители на града случайни разкрития на такива тунели са правени неколкократно.

 

Когато започнахме изследването на емблематичните скални образувания край Айтос наречени "Тримата братя" и "Казаните" не знаехме за тези тунели, но предположихме, че ги има изхождайки от легендата за Тримата братя,

а тя е следната:

 

Героични битки водили по тези места тримата братя-юнаци. Скалите, по които стъпвали, се огъвали под тежките им стъпки и оставяли големи вдлъбнатини, широки и дълбоки като казани. Затова местността, където се намират тези вдлъбнатини, се нарича Казаните.

Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран завършила и враговете били разгромени, тримата братя-юнаци отново се прибрали в подножието на скалната планина за отдих. И днес те вкаменени, положили огромните си тела върху земята, продължават да почиват до появата на нови вражи сили.

 

"Трите братя" са обявени за природна забележителност със Заповед No.1799 от 30.06.1972 г.на Министерството на горите и опазване на природната среда, в бр. 59/1972 на Държавен вестник.

 

Трябва да отбележим, че горепосочните скални образувания са толкова дело на природата, колкото и "Джокондата" на Леонардо Да Винчи. Те са феноменални скулптурни композиции на древни ваятели и са носители на безценни познания за античните бит, култура и мироглед. Дело са на строителите, ваятелите и жреците на известната

египетска владетелка Хатшепсут Мааткара, превъплъщавала се в богинята Бастет, дъщеря на Ра (Слънцето).

Това ги датира към 1480-1470 г. пр. Христа.

Във филма показваме, как при изгрева на Слънцето в датата на лятното слънцестоене светлинните ефекти следват един след друг и на Тримата братя настъпва истинска светлинна феерия, породена от специално създадената им форма.

В началото слънцето изгрява под брадичката на човеколъвско лице, което е магия за опазване на езика, красноречието и властта. След това се появява в отвора на скалата с формата на Бастет, пред "братята", който отвор представлява "Окото на Хорус" и е магия за мъдрост и прозорливост, така нужни на всеки отговорен ръководител. Този феномен сме наблюдавали и преди на Беглик Таш. Каменното съоръжение вероятно се е използвало и за определяне Слънчевата мощ за годината, която се променя в период най-често от 11 години, могъщ инструмент в работата на жреците при изготвяне на прогнози и вземане на решения относно важни държавни дела. Лъчите на изгряващото Слънце обхващат в отвора последователно младия лъв Михос, след това Бастет и накрая кучето - богинята Сопдет, което явно е разбиране за цикъла на живота - младост, зрялост и "третата възраст" - типично за древните египтяни и траките, делящи времевите цикли на три.

Знаете, че богинята Сопдет в древен Египет е символ на звездата Сириус от съзвездието Голямо куче и е следваща по блясък на небесната сфера след Слънцето. Нейният първи хелиакален изгрев, т.е. поява в ореола на Слънцето, определя Новата слънчева година в древен Египет. В този смисъл на "Тримата братя" древните са посрещали тържествено и Новата година.

При внимателно наблюдение върху скалите откриваме множество древноегипетски текстове. За повечето надписи се изисква високо-професионален подход, технически средства поради избледняването им и крайно себеотдаване. Един от тези надписи показваме във филма и поради това, че някои от йероглифите ни са познати, считаме, че се отнася до посещението и откриването на центъра от владетелката.

Откритите изображения на тримата братя върху едноимените скали подсказват, че те не са художествена измислица,

а владетели на района през първата половина на 15 век преди Христа. Седнали на трона в доспехи и с оръжието си - уромфеи и лъкове, леко усмихнати и с пронизващ съсредоточен поглед, те оставят впечатление за опитни бойци, приели отговорно тежката си мисия за опазването на хората от района и изграждането на ритуално-жреческия и отбранителен център, а като цяло и на Айтоския геоглиф, за който признаваме е един от най-красивите, за които знаем не само в границите на България, но и в света. Показваме го във филма.

Изхождайки от шлемовете на тримата братя предполагаме, че са били аристократи от местното население, а не египтяни, но спечелили безрезервно доверието на владетелката Мааткара.

Легендата казва, че "вечер се превръщат в скали". Точно вечер силуетите на трите скали наподобяват силуетите на полегнали котка и лъв, на Бастет и Михос.

 

След като споменахме за Айтоският геоглиф е уместно да отдадем внимание и на генгера (бодливо сграбиче, Айтоски клин, Айтоско клинавче, Айтоски генгер - Astragalus aitosensis или Astracantha aitosensis - чете се "астраканта айтозензис") застрашен вид от Закона за биологичното разнообразие. Видът е включен и в приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция. Растението формира подлежащото на опазване в мрежата НАТУРА 2000 природно местообитание - 4090 Ендемични оро-средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета.

В Червена книга на Република България - 2010 година, видът е с категория "застрашен", при възприети в тази книга следните категории на застрашеност: изчезнал, регионално изчезнал, критично застрашен, застрашен и уязвим.

В същият източник като заплахи за вида са посочени: "Урбанизацията в района около гр. Айтос, пожари, залесяване с иглолистни култури, интензивна паша, промени в земеползването и разораване на терените, разработване на каменни кариери".

 

Със заповед № 1799/30.06.1972 г. на Министерството на горите и опазване на природната среда е обявено за природен паметник. Държавен горски фонд и се охранява от Държавно лесничейство – Айтос. (ДВ, бр.59 от 1972 г.)

 

Айтоският клин е бодливо плътнотуфесто храстче. Стъблата са гъсто разклонени, 30 - 50 cm високи. Клонките 3-8 cm дълги, силно сближени; междувъзлията вълнести, гъсто покрити с бодливите оси на листата и с прилистници. Листата са сложни, чифтоперести, 2-4 cm дълги, листчетата са 4-5 двойки, 10-16 mm дълги, 2-3 mm широки, с ланцетна форма, на върха бодилесто заострени, насочени с върховете си нагоре, от двете си страни гъсто сиво напластени. Цветовете са приседнали по двойки, сбити в дъното на листните пазви. Венчето белезникавожълто, флагчето му e дълго между 14 и 18 mm. Цъфти юли. Въпреки, че уникалното растение няма лечебни свойства, то е особено ценно, защото пази почвата, като пуска корени на 4 м дълбочина и така спира ерозията. Растението носи името на град Айтос, от където е описано за науката и където единствено расте. Предполагаме, че в древността генгерът е привнесен от степите умишлено от древните за осигуряване трайността на Айтоския геоглиф и с времето се е развил като разновидност.

На името му е кръстен и Етнографският комплекс “Генгер” в град Айтос - създаден през 1988 година като алея на занаятите, която да съхрани паметта за традиционния поминък на българите. Комплексът разполага със занаятчийски работилници, ателиета по приложни изкуства, медникарство, кошничарство, в които може да се наблюдава целия производствен процес, както и да се вземе участие в него. Намира се в началото на алеята на парк "Славеева река", в който се намира и притегателният за посетителите на града Айтоски зоокът.

Следващата популярна легенда за Айтос е тази за ловеца нападнат от мечка и спасен от орел.

Ловец излязъл на лов. Нападнала го мечка. Повалила го и щяла да го разкъса, но прилетял орел и накълвал очите на мечката. Притичали другите ловци. Намирайки своя другар окървавен и припаднал, помислили, че виновен за това е орелът и го убили. Дошъл в съзнание, ловецът им обяснил, какво се е случило. В знак на признателонст към орела, той му издигнал монумент, а също наредил градът да се развива в архитектурен план във формата на орел.

 

За да интерпретираме легендата изходихме от твърдението, че траките са потомци на египетски заселници и завареното от тях местно население. 

Тогава подходяща за сравнение става легендата "Скорпион убива Ловеца", където знаем, че "Ловецът" е символ на съзведието Орион, бог Озирис и древен Египет.

Следователно "Ловецът" в настоящата легенда са Орион и траките.

Увреждането на очите в древноегипетската митология означава лунно или слънчево затъмнение.

В този порядък от разсъждения трябваше да открием държавник, в чиито герб има орел и е водил повратна за историята битка, повлияна от затъмнение.

 

Върху монетите на Персей Македонски е изобразяван орел, а в навечерието на битката край Пидна от 22 юни 168 г. пр. Н. ера се случило пълно лунно затъмнение.

От Айтос и Пидна затъмнението е наблюдавано като частично, но достатъчно за да всее смут в душите на бойците и от двата лагера.

Римският военначалник Луций Емилий Павел направил не малко за да разсее страховете сред легионерите си,

но и да заеме позиция откъм астрологично по-добре поставеното Слънце.

На хороскопа за Айтос по време на лунното затъмнение от 21 юни 168 г. пр. Христа наблюдаваме харктерната опозиция между Слънцето и Луната, както и разрушителният тау-квадрат между Сатурн и двете светила. Квадратурата (аспект равен на 90°) в случая е особено тежка за Луната.

Увредената Луна се намира в орбисата на еклиптиката, в която се проектира съзвездието Орел.

Слънцето пък е в проекцията на съзвездието Голяма мечка и то в частта на главата от фигурата.

В хороскопа прави впечатление съвпадът между Марс, Венера, Хадес и звездата Ригел от съзвездието Орион,

съвпад проявяващ отношение към увредената Луна.

Този съвпад изглеждал на небесната сфера така, както са разположени и "казаните" на местността.

Това доказва, че събитието е предсказано от жреците на Хатшепсут Мааткара, превъплъщавала се в Бастет,

над тринадесет века преди да се случи и древните са положили неимоверни усилия за да предупредят своите потомци за него.

От Казаните разбираме, че жреците от 18-та династия на Новото царство на древен Египет са разполагали с точни таблици - ефемериди за движението на звездите и планетите по небесната сфера, в това число и на хипотетичната планета Хадес, използвана от астролозите и днес.

Изумителна се явява способността им не само за точна 3D симулация на движението на небесните тела, но и за прецизна мунданно-астрологична прогноза далече в бъдещето.

 

Битката край Пидна от 22 юни 168 г. пр. н. ера пречупва военната мощ на Македонското царство и се явява повратна за съдбата на народите от Балканския полуостров.

След тази битка Македонското царство е разделено на четири републики, на които са наложени тежки ограничения.

Около 150 000 македонци са поробени и изпратени в Рим, а земята им е заселена с римски колонисти. След няколко десетилетия македонските републики престават да съществуват, а земите им са анексирани от Римската империя.

Одриското царство запазва своята самостоятелност, но царят му е принуден да подпише договор за съюз с Рим. 

 

При "казаните" се натъкнахме на страховит ритуал за засвидетелстване вярата в бог Ра - Слънцето, който несъмнено е вземал жертви. Не ни е известно досега да е познат и описван. Показваме го във филма.

Пред скалата, на която са оформени "казаните" има скално ваяние, като стена. Между двете скали се образува нещо като коридор. Почти перпендикулярно на коридора, там където минава мислената линия на симулираната еклиптика (видимият път на Слънцето по небесната сфера) на стената има улей, по който в деня на лятното слънцестоене и дните около него се спуска сноп от слънчева светлина. В коридора, в основата на стената, мъже и жени подлагащи на изпитание вярата си в бог Ра, коленичат така, че тилната им част е облята от събраната в сноп слънчева светлина. До тях се отваря торба с раздразнени кобри. Най-често следва ухапване!

Дребен на ръст специалист по змии, може да е пигмей, убива кобрата със специално пригоден нож, със защита като при шпагите откъм ръката. Това се вижда при обстойно изследване на снимката от мястото.

Подложеният на изпитание гледа на север, към северните звезди, олицетворение на безсмъртието в древен Египет. Върху стената има стрелка сочеща на север. Вероятно след ухапването от кобрата се изтегля в същата посока.

Трябвало да надмогне въздействието на отровата чрез вярята си в бог Ра.

 

Дали е оцелявал, не знаем, оставяме на Вас да прецените! Може би при т. нар. "сухо" ухапване да е имал шанс, наистина не знаем! Най-добре е да замълчим и се опитаме да си го представим!

 

Последната легенда, която Ви представяме е за владетелят излязъл на лов със своя ловен орел и змията.

Записана е от Константин Няголов в книгата му "Синоними, местни и народни имена на птиците в България".

 

"Древен владетел бил на лов в земите, където сега е разположен градът. Той притежавал чудесно обучен ловен орел. След успешен лов владетелят много ожаднял и се скрил на сянка под едно голямо дърво. Тогава видял, че по кората на дървото се стича вода. Взел една чаша и започнал да я пълни, но когато понечил да пие от нея орелът, който седял на ръката му, я съборил с крилото си и разлял водата. Ядосан владетелят отсякал крилото на птицата. Сложил чашата пак да се пълни, но и този път орелът бутнал чашата. Разярен, владетялят убил птицата. Когато за трети път сложил чашата да се пълни, той погледнал нагоре и видял, че това не е вода, а отрова, която се стичала от отворената уста на една змия. Бързо извадил меча си и я разсякал. Разкаян за това, че е убил орела, който му спасил живота, той го погребал и заповядал на това място да се построи град, който да се нарече Аетос (Орел)."

 

Тази легенда съдържа предсказание за покушението срещу последния одриски цар Реметалк III.

Жреците на Мааткара са се опитали да предупредят своите потомци за това събитие, което довело до края на Одриското царство. Въпреки предупреждението, то се сбъднало. Предупреждението сме срещали нанесено като звезди и планети върху камък в центъра на Деултум, като изображение на Зайчин връх, като скалното образувание Еньовата булка на Карандила и придружаващата го легенда. По-подробно за това в друг материал.

 

Важни години от историята на Айтос:

 

•  В 73 г. пр. н. е. го превзема римския пълководец Марк Лукул;

•  В  1206 г. войските на латинския император Хенрих разрушават древна Аквилея;

•  В 1332г. в крепостта Аетос пристига с войските си българския цар Иван Александър и разбива византийските войски на император Андроник, разположени при Русокастро;

•  В 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амедей Савойски, като е пленен дука на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос;

•  В 1368 г. Айтос е превзет от войските на турския султан Мурад;

•  В средата на 17 век на два пъти е оплячкосан от запорожките казаци;

•  В 1828 г. руският генерал Ридигер разбива при Айтос 12-хилядната армия на Ибрахим паша;

•  В началото на 1878 г. полковник Лермонтов влиза с отряда си в Айтос.

 

Това, което не казваме в статията, може да видите във филма.

Приятни емоции и бъдете здрави!

 

Никола Николов

 

 

Връзки   Уеб Ринг   Медии   Пътуване   Летища   Карти   Време   Слайдове    Архив

Ссылки   Веб Кольцо   СМИ   Туры/Путевки   Аэропорты   Карты   Погода   Слайды   Архив

Links   Web Ring   Media   Travel   Airports   Maps   Weather   Slides   Archive

Назад

Назад

Back